Повечето от вас, можеби са чели за кампанията на Георги Господинов, призоваваща за Коледа масово да се подаряват книги. Самата инициатива стана обект на всенародна радост по форумите и културните рубрики, „Ама колко е хубаво да се подари книга. Браво на Господинов!“ Разни такива бяха коментарите, абе лошо няма. Господинов и без това е един от малкото конвертируеми в чужбина български писатели, може да си позволи подобни призиви. Аз лично нямам нищо против инициативата „Подари книга за Коледа“, но самият тон на инициатора не ми хареса на някой места, откровеното послание за мен беше – „Подарявайте книги, пък ако ще някой да ги чете!“ А ето го и пълният текст на призива – http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=402622 . Но темата сега не е толкова за подаряването на книга, а за нейното неподаряване (такава дума, иначе в книжовният български език няма). Можеби бих искал да подаря книгига на някого, но няма на кого. Всички около мен не четат, по-точно не четат художествена литература. Говоря за доста познати, също и за приятели, както и роднини. Единствено майка ми чете, но тя е толкова заета, че сега само и е до книги. Сещам се в тази връзка за увода на една творба на Труман Капоти, където той казваше „Като малък никога не бях виждал някой около мен да чете, камоли да пише.“ Иначе българите сме четяща нация, когото и да попиташ ще ти каже че чете, но не и художествена литература (това са мои лични наблюдения). Иначе книги от сорта на „Как да научим детето си да мисли“, „Как да забогатеете“, „Как да развием харизмата си“ и други простотии, които ви учат „Как“ да правите нещо в бързи и лесни стъпки се продават, а и четат доста. Както казват сърбите „хвала пуно“, ама аз такива произведения не бих подарил, нито пък бих се зарадвал да получа. Ето как не подарих книга за Коледа. Дори и на себе си не подарих, тъй като не съм довършил тази която започнах наскоро. Иначе за другата Коледа може да си купя, а и много други хора ще си купят тогава (повечето от тях само на Коледа). Хубаво е за търговията, че всичко се продава в този период. Лошото е, че се забравя духовният аспект на празника, а именно Рождество Христово. Мисли се само за голямо плюскане и подаръци. А литературата поражда и развива точно това, духовното у човека, както нищо друго не може.